Айкидо(Aikido)-"път на хармоничната сила"

Въведение

 За начало на съвременното Айкидо се приема 1942 г. когато Дай Нихон Бутокай (Великата общност за Японски бойни добродетели) решава да стандартизира методите на преподаване и номенклатурата на японските бойни изкуства. Бутокай e основана през 1895 г., създадено с цел да промотира традиционно Будо и култивира Будо добродетели. Така преподаваното от Морихей Уешиба джу джуцу Айки Будо се присъединило към джудо, кендо, кюдо и други съвременни Будо. Бутокай въвежда и системата за степенуване в дан.
Създаването на Айкидо се свързва с три имена, които оставят трайна следа в съвременното Будо и в духовния живот на Япония и на света: Сокаку Такеда, Онисабуро Дегучи и Морихей Уешиба.
Морихей Уешиба полага основите на концепцията Айкидо, която продължава да се развива и в наши дни. Най-голямо влияние върху техниките в Айкидо е оказал Сокаку Такеда и преподаваното от него Дайто-рю, а в духовен и философски план основно влияне има Онисабуро Дегучи, който е бил водач на религиозната секта Омоте.
 Минамото Йошимицу предал изкуството си на втория си син Йошикию заедно със знамето и доспехите, които традиционно се предавали на поколенията в семейство Минамото.
Смята се, че внукът на Йошикию Нобуйоши е живял в село Такеда в област Кай и така приел Фамилното име Такеда. Това сложило началото на фамилията Такеда от провинция Кай, родословие, което продължило до Такеда Шинген (1521-1573), за когото се смята, че бил един от най-изявените военни генерали в средновековна Япония. Изкуството на Дайто рю продължило да се предава във фамилията Такеда заедно с фамилното знаме и доспехи.
В периода Едо(1603-1867),първия шогун от линията Токугава Еясу (1542-1616), официално признал военната стратегия Такеда-рю Коши-рю. От тогава постижинията на фамилията Такеда в политиката, военните дела, икономиката и други области били успешно инкорпорирани от Правителството на Токугава. През този период Дайто-рю се реформирало, за да се приспособи към миротворческите потребности на придворните служители. Създава се и система за самозащита позната като ошикючи, която се преподавала на старшите съвеници, на придворните на шогуна и на някои работници.
 Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името "айкидо" се изписва с йероглифите "ай" (съразмерност), "ки" (енергия, сила) и "до" (път) и най-общо се превежда като "път на хармоничната сила". Практикуващият айкидо се нарича айкидока. Освен това, в европейските езици се използва още айкидист!
 Айкидо се състои от широк набор от техники, както с голи ръце, така и с оръжие. Принципите на изпълнение на техниките и със, и без оръжие са едни и същи. Основателят Уешиба казва, че "Боят с голи ръце и с оръжие е едно и също"^[1].
Изучаването на айкидо става почти изцяло в рамките на т.нар. договорена практика, при която винаги се знае предварително кой атакува и кой се защитава. Изключение прави каеши уадза, или т.нар. "контратехники", но и тази практика се различава съществено от традиционната представа за спаринг.
 Атаки-Атаките по време на тренировка по айкидо се извършват само от уке, за да даде възможност на тори да изпълни техниката, която му е преподадена. Задължително изискване към атаката е винаги да бъде искрена, т.е. уке да я извършва, сякаш наистина иска да навреди на тори.
 Захвати:
катате дори - захват на разноименни ръце 
катате коса дори - захват на едноименни ръце 
рьоте дори - захват на двете ръце едновременно 
мороте дори - захват на една ръка с две ръце 
ката дори - захват за рамото 
рьо ката дори - захват за двете рамене 
шиме дори - различни видове душащи захвати
Удари:
шомен учи - вертикален удар към главата 
йокомен учи - страничен удар към главата 
цки - прав удар с юмрук
мае гери - преден удар с крак 
маваши гери - страничен удар с крак
 Техники -За да бъде пълноценна, техниката трябва да бъде изпълнена в съответствие с основните принципи на айкидо, някои от които са ма ай ("на правилното място"), де ай ("в правилното време"), дзан шин ("бъди бдителен"), както и с основните характеристики на самата техника. Точните движения, с които тя се изпълнява, не са определени в подробности, затова и съществуват разлики според различните школи.
Техниките почти винаги следват този ред на действия:

1. излизане от линията на атаката
2. извеждане от равновесие
3. хвърляне/заключване

Едни от най-популярните техники с голи ръце в айкидо са:-кокю наге - хвърляне "в ритъма на дишането" 
-иккьо 
-никьо 
-санкьо 

-йонкьо 
-ирими наге
-шихо наге 
-коте гаеши 
-кайтен наге 
-тенчи наге 
-суми отоши 
-джуджи наге 
-уде гарами 
-коши наге 
-уде киме наге
-хиджи киме осае 
-судори - "изчезващи" техники 
-гансеки отоши
Атеми Атеми е начин за отваряне на пролука в защитата на противника посредством изпълняването на удар или подобно на удар движение. Атеми се извършват най-често срещу стегнат противник, за да се "отключи" енергията, насъбрала се във вдървените му крайници. Независимо от обстоятелствата, те са неразделна част от изпълнението на всяка техника в айкидо. Заради това Уешиба казва, че "моето айкидо завършва работата си тогава, когато джудо едва я започва"^[2].
Атеми често се употребява в съответствие с един от основните принципи на Айкидо - да се използва противниковата енергия срещу него. Атеми лесно се нанася на противник, силно устремен в разгърнат удар, като просто се избегне самия удар и се нанесе атака някъде по тялото или главата. Втората атака, макар и не разгърната като първата, може да има по-голяма сила, защото за нея допринася устремът на противника. Има майстори, специализирали се в т.нар. атеми уадза, базирана на този принцип.
 С оръжие: - Мнозинството от айкидо-школите по света приемат тренировките с оръжия като неразделна част от обучението по айкидо. Морихей Уешиба никога не е водил отделни тренировки с оръжие, но заниманията с тях са били неразделна част от ежедневната практика в Хомбу доджо.Системите, по които се преподава работа с оръжие, се различават значително според школите.Най-често използваните оръжия са боккен (дървен меч) и джо (къса тояга). Сред системите по-известни са тези на Морихиро Сайто, Шоджи Нишио и други.В техниките с боккен залягат най-вече похватите от Иуама-рю кенджуцу, които Уешиба е усвоил там. Техниките с джо в айкидо са комбинация от техники от нагината джуцу и со джуцу, които Основателят изучава по време на престоя си в Иуама-рю.

Обучение

Методите за обучение са различни в почти всяко от отделните доджо в една организация. Обикновено сенсеят (учителят) първо демонстрира техника, а след това я обяснява. Учениците я упражняват помежду си, като се опитват да повторят показаното от сенсея.
Практикуването на техниките може да става при различно разположение на двамата партньори. При суари уадза и двамата са седнали в сейдза, при ханми хандачи уадза единият е в сейдза, а другият - прав, а при тачи уадза и двамата са прави.

Суари уадза

Отработването на техники в суари уадза има като цел и резултат:

• да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото на айкидиста
• да изгради правилно положение на торса на практикуващия
• да увеличи здравината и гъвкавостта на краката
• да отработи техниката на ръцете
• да възпита у практикуващия стремеж към използване на силата на центъра (хара), а не на ръцете или на краката.

Ханми хандачи уадза

При ханми хандачи уадза ефектът от тренировката е сходен с този от суари уадза. Разликата е, че когато уке е прав, той има предимства като височина, скорост на движенията и подвижност. Тори трябва да неутрализира тези предимства чрез максимално изчистване на движенията си и отработване на техниката.

Тачи уадза-При работата в тачи уадза айкидистът се учи да се движи така, че да поддържа добра стойка на тялото си, да не нарушава равновесието си и същевременно да изпълнява ефективно техниките.

Разновидност на движенията

Ирими и тенкан Ирими и тенкан са основните движения на тялото по време на изпълнение на айкидо техника. Ирими е принципа на влизането в противника, при това движение се "превзема" центъра на противника. Тенкан е принципа на пропускането, най-често се извършва чрез завъртане на тялото към гърба. Двата принципа са неразделно свързани.



 Омоте и ура
Омоте и ура са двата начина да се изпълни техника в айкидо. Омоте е вариант на техниката, в който се изпълнява ирими, а ура - при който се изпълнява тенкан.
Сото и учи При техниките уде гарами и кайтен наге двата варианта не се наричат ирими и тенкан, а сото и учи. Учи се нарича вариантът, при който се минава под ръката на противника, а сото - този, при който се минава от външната ѝ страна

Степени

Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи. Най-често най-ниското кю е 7^-мо. Височината на кю е в обратна пропорция с реда на номерата - 1^-во кю е най-високо. При майсторските степени е обратно - 1^-ви дан е най-нисък.
Степените до 4^-ти дан в айкидо се защитават на изпит, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. Степените след 4^-ти дан се дават изключително за заслуги към айкидото. Най-високата майсторска степен е 10^-ти дан и единствен жив неин носител е  Коичи Тохей, който умира на 19 май 2011 година.




 Айкидо е изкуство, което е изведено от анатомичните и физиологичните свойства на човешкото тяло и дава възможност на това тяло да се развие по естествен начин. Айкидо е и начин да се култивира агресията, да опознаем анатомията си, да развием физиологията си, да придобием още една гледна точка. Това прави айкидо истинско будо-истинско изкуство!